В настоящата статия е представен поглед върху връзката между ранния дефицит на хранителни вещества и дългосрочната мозъчна функция. Познанaвателните умения и производителността на детето. Прегледът е базиран на изследвания от страни с ниски и средни доходи.

Ако разгледаме животинските модели, те ясно демонстрират значението на адекватното хранене за невроразвиващите процеси, като пролиферация на неврони и миелинизация, които са особено интензивни през бременността и кърмаческата възраст.

Няколко фактора влияят върху това дали дефицитът на хранителни вещества през този период би причинил трайни когнитивни дефицити при хората. Включително взаимодействието на детето с околната среда. Периодът и степента на недостиг на хранителните вещества, както и възможността за възстановяване.

Всички тези фактори трябва да се вземат предвид при интерпретирането на бъдещи изследвания в тази посока.

Някои видове хранителен дефицит доказано влияят на развитието на мозъка, включително тежко или хронично недохранване, дефицит на желязо и йоден дефицит.

Редица проучвания доказват, че стратегии като йодиране на соли и прахове с микроелементи подобряват тези условия. Но преките доказателства за тяхното въздействие върху развитието на мозъка са оскъдни.

Допълнителни изследвания се правят и по отношение на приема на хранителни добавки обогатени с желязо и други незаменими мастни киселини по време на бременност и кърмене.

АДЕКВАТНОТО ХРАНЕНЕ Е НЕОБХОДИМО ЗА НОРМАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА МОЗЪКА.

Адекватното хранене е много важно условие за нормалното развитие на мозъка, особено през периодите на бременност и кърмене, които са решаващи за формирането на мозъка.

През тези периоди се полага основата за развитието на когнитивните, двигателни и социално-емоционални умения на детето през детството и зрялата му възраст.

Така хранителните дефицити през бременността и кърмаческата възраст вероятно ще окажат влияние върху познавателните способности. Поведението и производителността както през ученическите години, така и в зрелостта.
Фокусирането върху този ранен период, с цел предотвратяване на недостига на хранителни вещества може да има дългосрочни и широкообхватни ползи за цялото общество.

РОЛЯ НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ВЕЩЕСТВА В РАЗВИТИЕТО НА МОЗЪКА

Приблизително 22 дни след зачеването нервната плоча започва да се огъва навътре, образувайки нервната тръба, която формира централния и гръбначния мозък.

декватното хранене е особено важно още в тези първи седмици, тъй като образуването на нервната плоча и нервната тръба се нуждае от хранителни вещества като фолиева киселина, мед и витамин А.

Седем седмици след зачеването в невронната тръба започва усилено клетъчно делене, вследствие на което се създават множество нервни клетки (неврони) и глиални клетки (предпазват невроните и ги задържат заедно).

След създаването си всеки неврон мигрира към своето място в мозъка, където от клетъчното му тяло израстват израстъци – аксони и дендрити.

Тези разклонени израстъци осъществяват връзки (синапси) с други нервни клетки, чрез които нервните сигнали преминават от една клетка в друга.

Тези процеси на невроразвитие започват по време на бременността и продължават през ранната детска възраст.

Групи неврони образуват пътища, които се усъвършенстват чрез програмираното елиминиране на част от клетките и връзките. Около половината от всички клетки, които се произвеждат в мозъка, впоследствие умират през детството и юношеството.

Синапсите, които също се свръхпродуцират след раждането, след това селективно се елиминират.

Част от това усъвършенстване на нервните пътища зависи от опита на детето, или с други думи, приноса на заобикалящата го среда. Активираните нервни клетки и връзки се задържат и укрепват, докато тези, които не се използват, се елиминират.

Смята се, че това е един от основните механизми на мозъчната пластичност, позволяващ на мозъка да се организира. За да се адаптира към околната среда, и да се реорганизира – за да се възстанови от нараняване по време на развитието.

Въпреки че необходимостта от хранителни вещества за развитието на мозъка е очевидна, степента, в която липсата или недостигът им по време на бременността и периода на кърмене води до дългосрочни ефекти върху мозъчната функция, все още не е ясна. Действителното въздействие зависи от няколко фактора, включително
1) опитът на детето и приносът на околната среда,
2) моментът и продължителността на лишаване от хранителни вещества,
3) степента на недостиг на хранителни вещества и
4) възможността за възстановяване на липсите.

Опит и принос от околната среда

Адекватното хранене може да се счита за аспект на околната среда, който е нужен на мозъка за нормалното му развитие. Но среда с лошо качество и липса на разнообразни сензорни и социални стимули също нарушава някои от процесите на невроразвитието подобно на лишаването от хранителни вещества през периода на ранното детско развитие.

ПЕРИОД НА ЛИШАВАНЕ ОТ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА ИЛИ ДОБАВКИ

Дефицитът на хранителни вещества е по-вероятно да се отрази негативно на развитието на мозъка, ако се случи през период, когато нуждата от това хранително вещество за невроразвитието е висока. Различни хранителни вещества са необходими за различните процеси на невроразвитие.

Всеки процес се случва в различни, припокриващи се периоди от време в различни мозъчни области. За изясняване на връзката между храненето, развитието на мозъка и неговите механизми са необходими още изследвания, свързани със специфичните хранителни вещества. Процесите при които те са нужни, периодът и конкретните мозъчни области.

Степен на недостиг на хранителни вещества

Има много доказателства за това, че развитието на мозъка може да бъде нарушено, при умерен до тежък дефицит на хранителни вещества, но когато дефицитът е лек до умерен, може да не даде отражения.

Редица хомеостатични механизми до известна степен предпазват плода и развиващия се мозък от недостиг на хранителни вещества.

Например, в случай на плацентарна недостатъчност, когато не са налични достатъчно хранителни вещества и кислород, сърдечният дебит на плода се преразпределя така. Че притокът на кръв към периферните тъкани намалява, а притокът на кръв към мозъка, надбъбречните жлези и сърцето се увеличава.

Това води до нормален мозъчен растеж, дори когато общият растеж на плода е забавен. Друг механизъм, който до известна степен предпазва плода от дефицит на желязо, е повишеният трансфер на желязо през плацентата от майчиния организъм.

Това може да доведе до силно понижаване нивото на желязо при майката и анемия, затова през бременността се правят редовни кръвни изследвания. За всяко хранително вещество има праг, при който дефицитът води до увреждане на детето.

Точно къде е този праг е важен въпрос, на който трябва да се отговори за всяко хранително вещество поотделно.

В обобщение, по-голямата тежест на хранителния дефицит увеличава както вероятността от отрицателни ефекти върху развитието на мозъка, така и вероятността за положителен отговор към приема на хранителни добавки.

Възможност за възстановяване

Потенциалът на мозъка за възстановяване от ранни увреждания е широко проучен в контекста на неврологично увреждане през периода на развитие. Когато определена част от мозъка е „повредена“ през ранния етап на развитие, възстановяването става по три начина, в зависимост от момента на увреждане и от последващия опит.
Първо, има промени в организацията на останалите непокътнати вериги в мозъка, включващи генерирането на нови синапси в съществуващите пътища.
Второ, развива се нова схема, която не е съществувала преди увреждането.
Трето, генерират се неврони и глии, които заместват увредените неврони и глии.

В случай на мозъчни промени, причинени от недостиг на хранителни вещества, възстановяването е възможно, ако хранителните вещества станат достъпни докато все още протичат процесите на растеж и развитие на мозъка.

В допълнение към натрупването на хранителни вещества, подобрените сензорни, езикови и социални взаимодействия също могат да улеснят възстановяването.

Данните от проучването на недохранени корейски сираци на възраст под 2 години и деца, изпитващи недостиг на хранителни вещества още преди раждането си, но получили възможност за адекватно хранене и здравни грижи след това, показват.

Че колкото по-рано се подобрят условията на хранене, толкова по-голяма е ползата; и че някои, но не всички , от негативните ефекти на ранното недохранване върху развитието на мозъка. Може да бъдат обратими чрез последващо подобряване на храненето, здравеопазването и обогатената среда.

Заключение

Изключително важно е детето да се храни адекватно и пълноценно през бременността и ранната детска възраст. Така процесите на развитие на мозъка имат на разположение необходимата енергия, протеини, мастни киселини и микроелементи, необходими за полагане на основата за мозъчната функция през целия живот.
Добре храненото дете взаимодейства по-пълноценно близките си и с околната среда по начин, който осигурява опит, необходим за оптималното развитие на мозъка.

Децата, които не се хранят адекватно, са изложени на риска да не постигнат своя потенциал за развитие на когнитивните, двигателните и социално-емоционалните способности.

Тези способности са тясно свързани с академичните постижения и икономическата производителност. Следователно предотвратяването или преодоляването на загубите в развитието в ранна детска възраст е от решаващо значение за насърчаване на икономическото развитие в районите с ниски и средни доходи. Както и за намаляване на икономическите различия в районите с високи доходи.

Изключителното кърмене на бебето през първите 6 месеца от живота му и продължаване на кърменето след това, заедно с адекватно допълнително хранене, подобряват когнитивното развитие на детето.

Приемането на желязо и фолиева киселина през бременността също са доказали ефекта си за развитието на невралната тръба.

Разберете кои храни са по-полезни за вас !